Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение.  Избухва

Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително придвижване.  Избухва на 20 април 1876 година по остарял жанр (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на самостоятелност на България от Османската империя.

Решението за въстанието е взето в  местността Оборище край Панагюрище от 14 до 16 април 1876 година Поради изменничество протестът избухва прибързано в Копривщица на 20 април. Апостолите в Панагюрище са известени с фамозното Кърваво писмо. На 22 април в Панагюрище тържествено била оповестена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. 

Силите обаче са неравни.  Срещу 8 - 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 постоянна войска, снабдена с артилерия.

 На 26 април пада Клисура.  На 30 април Хафъз паша завладял и опожарил Панагюрище, а Копривщица се избавила от опустошение с цената на огромен откуп. На 2 май е завладяна Перущица  под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията завладява Батак и избива свиреп локалните поданици. 

Опожарени са 80 селища. Загиват 30 000 души, 3000 деца остават сираци.
Горещи бранители на българите са писателите Виктор Юго, Лев Толстой,  Фьодор Достоевски. 

Две години по-късно Руско-турската война носи свободата на България.